След шефа е редно да представим и останалите ръководители и участници в екипа. Дааа, имаме си екип. Няколко супер мотивирани и усмихнати девойки. Ще ги представим по ред на присъединяването им към Школа за народни танци “Наниз”. Започваме с човек от екипа, който не е хореограф. Това съм аз – човекът зад клавиатурата 😉 или както ме нарече DJ Стефан на едно парти – човекът с интернета.
Пиятно четене!
Представи се: Представям се – аз съм НеДа. И както е и името ми аз съм малко Не и много Дааа
С какво се занимаваш? С какво ли не 😀 По професия и призвание съм логопед, но се замавам с още поне 3-4 неща едновременно. Когато не работя с децата, правя бижута, сайтове, пиша ей тези редове 😉
От кога танцуваш? Има – няма вече 7 години.
Как попадна в Наниз? Ето това е въпросът! Наниз е като мое дете. Когато Надя ( Надежда Рашкова ) реши да поеме по този път аз танцувах в нейна група в друга школа и вече бяхме станали много близки приятелки. Така заедно с нея създадохме Наниз. Присъединиха се група ентусиасти и в едно мазе, което според някои беше фитнес, но си беше точно мазе се роди Наниз. Историята е доста интересна, някой ден ще напиша пост специално за това.
Защо народни танци? Винаги съм обичала народните танци и музика. Срам ме беше, че дори право хоро не мога да играя… И ето вече 7 години и научих не само правото, но си признавам, че не съм много редовна 🙂
Имаш ли любимо хоро? Ако да, кое е то? Дааа, Петрунино и всичките пирински хора. Ееех, Пирине!!! За протокола – нямам македоска жилка 😀
Как виждаш Наниз след 5 години? Ей, ама как съм го измислила този въпрос?!!? Много ще се радвам школата да се разрастне и да има нови зали и групи за народни танци под нашия флаг. Все повече участия и незабравими моменти и семейство Наниз да става по-голямо.
Разкажи ни нещо интересно за школата. Някоя забавна случка, която ти държи влага??? Хаха, любимият ми. Много ще се забавлявам на отговорите на останалите. Забавни случки с нас има много. Всяка репетиция си е забавна случка. Обаче най-паметни са ми моментите в които ВИНАГИ успяваме да изненадаме Надя за някой повод. То не бяха аварии в залата, никой да не се появи за репетиция и други хрумки. Имахме идеи да ходим да танцуваме пред дома ѝ по нощите, но как щяха да ни посрещнат съседите!!!